Часовник стар тиктака, полудявайки от сляпа скръб, 
потънал в спомени по любовта, открадната, на Времето,
гротескно изкривена, като пияница в английски пъб,
прикрила голотата си с на грешната пътека стремето...

Пружините прескачат във аритмия на полудял зъбчат
и тайничко заплашват да разбият с гръм стената,
обръщайки във хаос всеки полуспретнат кръговрат...
Поредната минута с хрип разряза тежко тъмнината!

Простена се?! Прозорецът пропукан си пое със болка дъх
и гол разкри светът си пред стрелките запрашЕни.
По счупения под изплашено изтича мокър плъх,
разпръснал тишината на парченца от стъкла строшени...

Небето се разплака и посипа във порой от Рая доброта,
а вятърът неканен се превърна в титаничен ураган...
Махалото просъска и в утробата метална се зачена Самота...
Далечен гръм, видял греха, огледа се в стъклото... обруган.

Часовник стар тиктака, полудявайки от сляпа скръб,
потънал в спомени по любовта, открадната, на Времето...
с последни сили висна на зацапания с болка ръб
и хвЪрли се, безмълвно, във на сетните секунди... бремето.