Тъмна сивота..

шепот, после тишина

По улицата си вървиш

И виждаш стъклена витринка..

А на нея, следната картинка.

Къщичка и в нея..

Мракът опитва да прогони

гост нечакан, слънчево неканен.

А последният вратата си отваря

щом чуе музиката на стиха,

щом види пара от дъха

във зимен ден.

И това за теб са рими?

А гостът има ли си име?

Или пък е неистински, въображаем,

такъв, какъвто с мисли го изваем?

Аз, читателю, ще отговоря

на този странен твой въпрос.

Аз, мислех си че знаеш

как е името на тоз…

“Усмивка” е второто му име,

а първото?

Хайде, ще познаеш..