Понякога живота безпощаден,
поставя ни излишни бариери
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътят ще намерим”

И търсим го и бродим, скитаме,
недраги все – и без посока,
не спираме да искаме и питаме
и да гребем със шепи пълни от живота,

дори от глътките му тъй горчиви –
че някак си... присядат ни в сърцата.
Но тези глътки са за нас горивото,
захранващо мотора на душата.