StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,102
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,508
   Точки: 2,649,640
   Съобщения: 153,454
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Горещник

Горещник

Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.

Ругаха ме на майка и баща,
ругах и аз – направо срам ме хваща.
За всички непремерени неща
оказа се, че трябва да се плаща.

Платих с това, че сто пъти проспах
най-трепетните изгреви на юли,
забравила съм как дъхти нощта
на влажна пръст, септември и на дюли.

И как водата има сладък дъх
и кротко ме приканва да опитам
да покоря безимения връх,
отдавна зад стъклата ми усмихнат.

Когато този ден се разтопи
в пожарите на златния горещник,
дано да прочетете този стих,
със който искам да ви кажа нещо.

Едничко да запомните от мен,
защото не остана много време:
– Здравей, приятел, имай хубав ден!
е повече от – Дявол да те вземе!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2015-07-29
прочитания: 262
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход