Изгубих се и прескочих удоволствията.
А за миг помислих, че да се сбъднат са на път.
Излишно е! Дълго изстрадвах геройствата.
Сега реших да ги оставя на самоток.

Не разбираш ли!? Уморих се в борбата за достойнствата.
Силна съм,а всъщност от тях съм далеч.
Не искам да почуквам, като бездомница.
Аз съм вън със нощния дъждец.

Не чуваш ли? Аз плача под прозореца.
Не усещаш ли -дъждът е пак горещ.
Плъзвам се по отронени листи в поройника,
а вятърът подслушва в улея за вопъл нелек.