StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,173
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,809
   Точки: 2,658,666
   Съобщения: 158,088
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Гневът на морето...

Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа.
Разтопи ги. Дано, пък потегля напред.

Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже.
Аз отдавна забравих тази думичка страх.
Из ведро да вали! Да връхлитат талази!
Потърси дива ярост насред свойте недра.

Посейдон събуди! Нека той ме намрази!
Всички хидри насъскай към моя тих бряг.
Ще те чакам, помни, както чака морякът,
след круиз, да прегърне любима жена...

Ще проклинам света. Ще се радвам на мрака.
В мойте вени ще влизат ситни капчици дъжд.
За скалите край мен - ще си бъде спектакъл,
странен жалък човечец срещу Божият пръст.

А накрая ще спреш! По-внезапно от вятър,
който пак е намерил доброто - в Сърце...
Ако още съм там – погледни ми в Душата,
тя ще бъде тъй чиста, като плач на дете!

И тогава - ела! В знойно лято - да светиш...
С прилив луд напоявай всяка хорска мечта!
Аз ще бъда Момче... Ти отново Морето...
И ще бъбрим до съмнало. А дори след това... 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2013-07-24
прочитания: 357
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 21 (виж препоръчалите)

Вход