Дори да съм внимателен, добър,
от време лошо – под чадър
е любовта ми бреме-
но моля те- не ми я вземай.

Гледачка – случи се така-
с ръка докосна моята ръка-
от мъката в душата се уплаши,
а любовта предрече с поглед страшен:

“След много нейни образи – съдба
виждам на дланта една черта;
живота белега си е оставил-
вижда него, теб забравя.”

Студено стана там.
Станах. Тръгнах си от нея сам.
Но вярвах, че детето-нашата мечта
като съдба поставила е на дланта черта