Щом си тръгнал по изгрев да дириш пътека,
за която си слушал и тайно мечтал,
приготви си, боецо, солидни обуща,
но и дух, предвидливо кован от метал.

Пътем спри се за миг край самотното вирче,
съхранило сред зноя прохладен покой,
и преди да потеглиш по стръмния сипей,
се повгледай за малко във образа свой.

Ако видиш следа от гневлива припряност
или страх от студа, от глада, от смъртта,
доловиш ли внезапно дошла мекушавост
или жалост към своята лична съдба,

изрежи всичко туй като плевел и тръни,
задушили житата в безреден растеж,
тъкмо с меча, приготвен за глутница вълци,
тъкмо с меча, приготвен за вражеска гмеж.

Че по пътя към ярката воинска слава
твойте немощи стари са твоят проблем.
Не замахнеш ли първо към тях с точен удар,
за какво ти е меча и гордия шлем?

Връх те чака, но спри край кристалното вирче,
притаило се там посред тежкия зной,
и преди да подхванеш по стръмния сипей,
убеди се, че всъщност си вече герой.

                                                                      8.ІХ.2000 год.