Ще върна за малко кадър назад,
когато я молеше сляпо,
да бъде тя слънцето в тъжния свят,
да грейне в очите му лято.
Уверен разпръскваше облака сив,
надвиснал над птичето ято.
Повтаряше смело: \"Денят е красив!
Щом с тебе съм, всичко е свято!\"
Започваше утрото с дръзки дела,
усмивки подреждаше мили.
А вятърът раждаше чудни слова,
целувки раздаваше свилени.
Денят преминаваше в устрем свещен.
Нощта във луната се сгушваше.
Сънят пък очаквайки новият ден,
приказки детски прегръщаше.
Е, върнах за малко кадър назад,
да видим отблизо героите.
Дали ще е филмът със чувства богат?!
Финалът е старт за актьорите.