StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,027
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,385
   Точки: 2,648,977
   Съобщения: 153,038
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Фалш

Влизам в стая непозната-

празно, мазно, безобразно.

Странно, но не ми е неприятно.

Искам да се отвратя, но усилието е празно.

 

Престрашавам се и крача, напет и неуверен.

Силно искам да открия хубавичко впечатление.

Боли ме от гнилочът и наслоената мизерия,

нужно ми е да намеря успокоително внушение.

 

А надежда има, сигурен съм и го знам,

покварената стая виждам я със лик на храм.

Спокойно облекчение лее се във мен,

но сега пък облекчен, започвам да изпитвам срам.

 

А ситуацията нечиста, тя каква била-

влязъл съм в умът си- в собствената си глава!

Първо щях да чистя, после се отказах.

С очилата за надежда от срамът си се отказах.

Страхил Марков

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-05-25
прочитания: 85
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход