ФЕЙСБУК

Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом.

В теб няма утре, има само „днес”-
порочен кръг от страсти и раздори.
Ти рай си за клюкаря с празна чест,
родил глуха бездна - рожба на Пандора.

Изкуствени усмивки в тебе стенат,
под театър от названия и титли.
Дали душите ни компютърно се сменят
ако системата отключи нови цикли?

А всеки тук нарича се „приятел”
и коментира твои снимки с луда страст,
Но може ли от празния монитор
да те хване за ръка във труден час?

Уж тръгвам, а не стигам никъде.
докосвам те, но знам- не е реално.
А времето потъва и ще спре
когато „връзката” разпадне се тотално!