StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,038
   Потребители: 12,398
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,460
   Точки: 2,657,282
   Съобщения: 156,397
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ева Гергинова

Той беше полъх,
той беше цвете,
той беше моят
неразумен смях,
боса бягах
и си разраних нозете,
сляпо вярвах, 
но се опровергах.
Живях натясно,
нашироко,
за днес е лесно,
утре сложно.
Променя се земята,
с нея аз се мятам,
ту ведра и безстрашна,
ту унила, прашна.
Опитвам се да спра,
но в стопа
пак се люшкам
в потока. 
Край!
Ще взема мерки вече,
но нима денят не е отречен,
губим се и се откриваме,
шепа прах сред пръсти стриваме.
Желая нещо и веднага,
но съм жена - не ми приляга,
отдавна уча за смирението,
оттам ми е умопомрачението.
Железни логики разбити,
юнаци от Давид пребити,
обръща се това, което се очаква
и никой никога не знае края.
Гадатели, пророци, магове,
истини оцелели с крадене,
горещо, много е горещо,
тук в ада никак не е смешно.
Жажда за прохлада и вода,
пари по изгорени стъпала,
поемаш дъх и пак се гмурваш
в казана, в пъкъла се втурваш!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-05-15
прочитания: 238
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход