StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,695
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,016
   Точки: 2,627,011
   Съобщения: 142,048
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Етюд за осъдени на мълчание

Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати
и в капсулата на отвъдното приставам.
Захвърлил старостта си - млад оставам,
предаден от останалия свят...
Предаден ли си - значи си богат.
Щастлив ли си - то вече си нещастен.
Низвергнатият винаги е страстен.
Сгоден за сянката на своята съдба,
той е целунат от безкрайността.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-01-29
прочитания: 126
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход