StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,974
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,548
   Точки: 2,643,177
   Съобщения: 149,597
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Един живот

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,
готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.

Крилцата ми бегло подава се,
Когато пред ножиците оказаха се.
И чудя се аз, наказваха ли ме,
ала не, традицията им така повеляваше.

После пък, изкоренявахме дявола.
Няма атмосфера по-тягосна.
Лъжата обаче след време се изчерпа,
кръвта от ръцете ни така и не изчезна.

Казваха ми - Към небето молитви ще отправиш,
в храма свещичка ще запалиш,
а ако господ е в добро настроение,
прошка ще получиш за всяко прегрешение.

Лутаха ме сред безкрайните си войни,
проядена отвътре съм, но пък тялото ми се цери.
Лоши срещу лоши за власт и за пари.
Предадох се, не можех, нека родът да ми прости.

Осъдиха ме справедливо за измяна,
не съм допринесла достатъчно за клана,
готова бях да си отида, и урокът се оказа,
че да си свободен на земята е равно на проказа.

Въпреки това аз отново ще сляза...
Мазохистично пак опита си ще забравя...
Целта и смисълът на никого не ще оставя,
да ги определят тъй както на тях им приляга.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-01-31
прочитания: 127
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход