Душата пита винаги ли идва болка.
Душата страда, не знае що е строгост.
Душата знае, щастието съществува, но
Твърде крехко е , затова то не се вижда, а
само се усеща…

Душата знае,
любов я чака.
Душата знае,
любовта я няма.

Колко хора,
колко улици,
съдби кръстосани,
сърца недокоснати…


Не искам аз да виждам себе си сред тях…
Не искам аз да се страхувам да премина на невидимия бряг..
Не искам..

Аз знам, че съществува
любов наречена за мен.

Не искам аз да се съмнявам, че истинското съществува..
Аз искам Космос и Вселена,
Аз искам рая вътре в мен.

Аз искам теб да те докосвам
и да зная,
че това си ти
и ти си мен.