Душата на поета е цигулка с фини, крехки струни изтъкана, докоснеш ли ги грубо, те се късат, а цигулката превръща се във рана... &nbsp; Душата на поета е мелодия, рисуваща не с ноти, а чрез слово картината на минало изстрадано, обгърнато от рамка с чувства нови... Душата на поета любов ражда, но и самата тя е от любов родена, а таз любов греховна и лъжовна е или по детски чиста и неопетнена... Душата на поета е море, кристални тайни крие в дълбините, а ти, оглеждайки се във повърхността, внимавай &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; да не разбунтуваш й вълните! Посвещавам на тези, които я носят, на тези, които още не са я открили, и на онези, които със нотка любов душата на поета са вдъхновили!!!