Акостират думи самотни
блуждаят, не намират път...
в тъмата остават сиротни
горчив звън, ала без плът.

Думи тихи - отправен зов,
една след друга подредени.
Живот носещи и благослов
за душа сродна отредени...

Избрани, да носят топлина
йонизирани с галещи лъчи...
Калени от далечни времена
леят се гладко, песен звучи.

Минават - недостигнал звук,
неприети отминават плахи,
отлитат думи, не търсят друг
потъват в най-тъмни стряхи.

Ридаят тихо и очакват знак,
сънуват обич, ласки нежни,
търсещи светлик сред мрак
утихват сред преспи снежни.

Флирт лек или откровение,
химера или пък реалността?
Цвят бял или затъмнение -
черно, тъмно като смъртта?

Шепот или към безкрая вик,
щастие или обречена тъга?
Ъгловати, смазващи или в миг
ювелирно изгряващи в дъга?

Ясен знак са думите в света!


(а)
04.02.2009г.