Казваш била съм много критична,
груба и лоша, дори истерична...
И удрям и хапя, с нокти разкъсвам,
плътта от гърба ти на парчета разпръсвам.
Езикът ми остър - жилото също,
\"съжалявам\" да кажа не ми е присъщо.
Не радост за теб, а горчива присъда -
смирена и тиха не мога да бъда.
Но ти не търси само в мене вината,
добрата познаваш - ред е на злата.
Която готова е да се пребори,
както змията да бълва отрови
Че сърце си не давам на всеки.
Вървяло е то не по пътища леки.
Недей със него да си играеш,
погубен ще бъдеш и без да узнаеш...