Привет, дръзновение! Хайде със мен!

От твойте криле се нуждая,

че ходом вървя ли, не стигам далеч –

това безпогрешно го зная.

Над пропасти аз ще премина със теб,

                                    захвърлила старото бреме,

                                    защото ме вика Господния глас –

                                     вестител на Новото Време.

                                      Безстрашно избрала посока към вис,

                                     прегръщам днес Общото Благо.

                                     Да бъда достойна за Господа мой,

                                     отдавам и мило, и драго.

                                     Простри, дръзновение, яки криле,

                                     по-яки от тез на орела,

                                     защото със себе си влизам в двубой –

                                     щастлива, сурова и смела.

                                                                                     2.ХІІ.2000 год.