Завърнах ли се? Няма как да знам.
Но ти не чакай да изтърся самотата
от джоба прашен на палтото.
Огледай тази празна стая,
където слънцето е влязло
и с аромат на дюли те подсеща,
че вън е есен. И септември.

... И това ми стига...

Не се оглеждай.
Плахо сянката ми крие.
присъствие недоловимо
в увяхналите детелини
на перваза.
И свещите
са изгорели вече.
Аз съм шепот
на листа
и слънчево примигване
в стъклото,
жужащо суетенето на хората
отвън.

... И това ми стига....

А днес
рожденият ми ден е.
Усмихни се,
малък принц,
ти своята планета си спасил.
и начин нямаше да се сбогувам
с теб.
Смъртта е винаги внезапна.
Всъщност
казахме си всичко
повтаряше, че ме обичаш
дори в съня си.
Целуваше ръцете ми,
в косите ми издишаше покоя
и заревото в августовска нощ.
Обсипваше ме с цветове
и песни.

... И това ми стига...

Очаквах те с години.
В неизвестност.
Като охлюв
навивах тишината вкъщи.
Когато трепна в мен,
дори не вярвах
и благославях Бог, когато чух плача ти
Ти не тъгувай, сине.
                     Не тъгувай!
Познала съм те.

... И това ми стига...