Заслушах се със страх във тишината,
усещах я - поглъщаше ме хищно,
убийствено пълзеше тъмнината
и сенки появиха се от нищото.

Дочувах странни плачещи акорди
от старо, позабравено пиано,
погледнах се - тъй някак си отгоре,
видях кървящата в сърцето мое рана.

Обърнах се към миналото прашно -
съзрях дете - невинно, непорочно,
неосъзнало още намеците страшни
и неразбрало, че от злото е нарочено.

Сега съм друга - нея съм забравила -
девицата със нежните мечти,
сега съм аз докосната от дявола,
безжизнени са моите очи.

Аз призрак съм в окъсани одежди -
раздърпана, ненужна, нежелана,
оставих там - в далечното, копнежите,
наложница на демоните станах...