Поеми, Учителю, от мене
всичките тревоги, страхове,
давам Ти ги, докато укрепнат
моите сломени рамене.

Давам Ти ги, докато навикна
да Те вдигам като боен щит,
без да трепвам пред врага, макар и
да е застрашителен на вид.

Давам Ти ги, докато усетя
истинския вкус на смелостта,
знаейки, че туй ще бъде празник,
най-празнуван в моята душа.

Сетне ще помоля да ги върнеш -
тези мои стари страхове,
сигурна, че вече съм калена
да надмогвам в миг какво ли не.

Само че тогава ще се види,
че дордето Ти си ги държал,
те са се смалили до прашинка
за духа ми, вече възмъжал.

Ще се види, че не съществува
нищичко във тоя тъмен свят,
пред което колене да сгъна
или да превия плахо врат.

                                                                      3.ХІІ.2000 год.