Все вятъра гоня, и все не го стигам, през сълзи и смях, през реки и полета, химера ли, блян ли, все не достигам там горе, високо, високо в небето. По пътища черни и кози пътеки, през угари сухи и стръмни скали, в живота ми кратък препускат нелеки два тъжни, три смешни - изпъстрени дни. Препускат в хармана, стремглаво улисани, в надбягване шеметно, години наред, броеница красива - кехлибари нанизани, назад не поглеждат, все тичат напред.