Жалба жали стара майка,
стара майка - немощна,
че старини й минават
в самота още студенина.
Гурбет замина чедо мило -
едничко на майка и баща,
че пари, богатство да спечели
за мили си родители.
То не сбрало ни богатство,
ни бели пари за черно време,
най намери там смъртта си
и гроба, майко, черния.
Плачи, майко, изплачи сълзите,
че да попият в черна земя,
в черна земя, майко, благородна,
за да цъфнат червени макове!
Червени като кръвта на децата ни,
пролята по чужди земи,
по чужди земи, майко, за тебе,
за тебе, майко, Българийо!