Дегустирам извезани малки следи
по бръчки, узрели за волност.
Като свежа роса пропълзяват сълзи,
прокрадва се тихо усещане ново…
Късче вятър опитвам да задържа.
То ми носи мъдрост, чакани вопли,
чувство искано, но и малко тъга…
Скътвам си крайче немирно… да топли…
© Павлина Петрова