StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,931
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,431
   Точки: 2,642,715
   Съобщения: 148,485
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дъждът е реквием

Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне.
Щурецът отдавна е изместил клисаря
и в зелената пустош се чуват
само сълзите момини.
Лъкът му се протяга до края на лятото
и търси за уморените молитви безпомощни убежища.
Пристрастяващата независимост след бягството от Бог,
раздира скуката на цветните мехурчета.
Дъждът е
резиденция на ексцентричните религии,
бавачка на нехомогенните фантазии,
олтар за сухата ми същност,
реквием за пустинята в душата.
Той е покой!
Покой е!
Покой е Той!

…до следващото му изкихване…


 









vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-06-29
прочитания: 73
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход