Хлопай на залостените двери,

                            ала не през месец и през два.

                            Щом мечтаеш да ти се отвори,

                            просто всеки час прави това.

                            Искай, искай с целия си устрем

                            да докоснеш сини висини!

                            Твоят зов е музика прекрасна

                            в чуващите Божии уши.

                            С радост те е гледал как израстваш,

                            как поемаш в търсения път,

                            как се учиш жадно да долавяш

                            на Неназовимото Гласът.

                            Чакал те е сам да пожелаеш

                            да изправиш исполински ръст.

                            Ето затова с юмруци хлопай,

                            удряй здраво, не почуквай с пръст.

                            И ще се отвори най-подире

                            толкова мечтаната врата.

                            Там те чака дар от  висините:

                            две могъщи огнени крила.

                                                                                    5.ІХ.2000 год.