Далеч от асфалта със стържещи гуми
и пискащи клаксони в изблик на гняв
въздишка отрони се в пъстрите шуми
от устни на сянка, на призрак мъгляв.
Тревожно треви разлюляха редици,
от клонка на клонка запърха сигнал
и само след миг с остриета стотици
зажили гората натрапника спрял.
Балада протяжна река занарежда,
размътена в свойте неспирни води,
а с вятъра дъх затаиха с надежда
хайдушки души от отминали дни.
С възкръснали сили и горда осанка
излезе човек от дъбравната сянка.