Аз исках от Него да взема,
от Него живота, това за което
живеех, но не да отнема,
а сам, самичък да поема
натам, накъдето ме води сърцето.
Да, зная, че все още съм млад,
но не обичам грозното безделие,
мечтая си за утопичен град
и за хора пълни със заряд,
с емоции и палещо веселие.
Аз не искам да бъда велик,
като някакъв страшен, безкръвен титан,
желая само, моят сетен вик,
да бъде чут от всички в този миг,
когато лошото превръща се в тиран.
Не ме е страх от таз прокоба,
защото глинени са нейните крака
и моята прастара злоба,
ще дари надеждата на роба
и той завинаги ще победи страха!
И нека, от Него да вземем,
от Него - живота и вяра и сили,
та по своя път да поемем
и от душите си да снемем
болката, която трудно сме убили...
От "Вятърът"
Намерих това стихче в една стара тетрадка.Писал съм го 12 годишен и до сега се чудя, какво ме е провокирало!Тогава живеехме в условията на "светъл комунизъм", бяхме весели деца, тичахме по топката, но...