Да се преборим с мрака в нас,
да пуснем вътре светлината
и той отчаяно, без глас,
ще свие във отбой крилата.
Ще спре да хули и гнети,
да въси вежди в недоволство,
все в черни краски, без мечти,
мирът да гледа с превъзходство.
Да хленчи: \"Грозен е светът,
виновни са редът, Родина!\"
И всички свои \"правдини\"
да сее... в чуждата градина.
Да се преборим с мрака в нас,
признавайки си, че го има.
Познаем ли го, то без страх,
приемаме го за... безимен.