StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,026
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,790
   Точки: 2,648,207
   Съобщения: 155,266
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДВЕ ВСЕЛЕНИ РАЗГОВАРЯТ (dani21 /mislitelqt)

Колко ли спомени помниш, дърво?
Колко ли филми с чинари...
Татуси има по твойто стъбло -
нима в младостта сте бунтари!
Изглеждаш спокоен край тая река -
повлекла стихиен характер...
Дали като нея ти искаш сега
да побегнеш свободно на някъде?
Какво ли си мислиш, когато по теб
се полепнат перца лекокрили,
подарени от птичия, фин пирует, 
преди път в необятия сини?
Да можеш поне ти на техен език
"на слука" да пейш с чуруликане...
Да можех и аз от върха ти велик
да погледна към Бог със очите ти!
09.09.2019.             dani21

Добре си се спряла, момиче, до мен, 
и разговор водиш дълбок. 
Земята е майка, не ме държи в плен, 
а всички сме в ръцете на Бог. 
Я вгледай се пак сред моите листа -
виж в тях, как сгушени там, 
на топло, красят ме птичи гнезда, 
аз никога с тях не съм сам!
Реката е моя приятелка стара 
и бъбрим си с нея безспир. 
Когато съм тъжен, тя дава ми вяра, 
когато е бурна, аз давам й мир. 
А кой не е буен, когато е млад?
Ех, спомени, цели столетия... 
Но имам ли място във вашия свят, 
сред ваш'та "разумна" агресия?...
И друго ще питам, а ти помисли, 
че от думите ти, въпроса тук взех -
Дали Бог се търси, намира, с очи?
Помисли над това и успех. 

09.09.2019.           mislitelqt 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-09-14
прочитания: 86
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход