StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,498
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,614
   Точки: 2,643,663
   Съобщения: 152,252
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДУШАТА СЕ ПРОЩАВА С ТЛЕННОТО

 

                                                          Посветено на баща ми
                                                

 


 Онемял, в слепота е потънал прозорецът,

первазът му уличен, мълчаливо скърби,

от месец го няма човека обичан,

с който бистреха теми и спореха с дни.

Сгушен, бастунът свил се е в ъгъла,

липсва му топлата, вярна ръка,

осиротели, като деца се прегръщат обувките,

няма кой да ги топли в студа.

Пусти останаха закачени и дрехите,

празни и те без душа,

печално, очи е затворила книгата,

притискат я само чифт очила.

Тъжна замръква вече камината,

само пепел в скута държи,

глухо е, губят се стъпките,

недопитата чаша така и горчи.

Тишината по навик раздира будилникът,

време е за хапче и доза кафе,

навярно дълбоко заспал е стопанинът,

празен е столът под оловно небе.

Коледно слънце обримчва шушулките,

изтекоха последните капки живот,

замина човекът, съблякъл е тленното,

възнася душата си към отвъдния свят.

mersini 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-02-07
прочитания: 353
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход