StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 159,633
   Потребители: 12,297
   Автори: 3,975
   Коментари: 300,826
   Точки: 2,634,759
   Съобщения: 150,524
   Лексикони: 4,470
   Снимки: 10,802

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДУШАТА СЕ ПРОЩАВА С ТЛЕННОТО

 

Онемял, в слепота е потънал прозорецът,

первазът му уличен, мълчаливо скърби

от месец го няма човекът обичан,

с който бистреха теми и спореха с дни.

Сгушен, бастунът свил се е в ъгъла,

липсва му топлата, вярна ръка,

осиротели, като деца се прегръщат обувките,

няма кой да ги топли в студа.

Пусти останаха закачени и дрехите,

празни и те без душа,

печално, очи е затворила книгата,

притискат я само чифт очила.

Тъжна замръква вече камината,

само пепел в скута държи,

глухо е, губят се стъпките,

недопитата чаша така и горчи.

Тишината по навик раздира будилникът,

време е за хапче и доза кафе,

навярно, дълбоко заспал е стопанинът,

празен е столът под оловно небе.

Коледно слънце обримчва шушулките,

изтекоха последните капки живот,

замина човекът, съблякъл е тленното,

възнася душата си към отвъдния свят.

 

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-02-07
прочитания: 52
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход