StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,206
   Потребители: 12,356
   Автори: 4,000
   Коментари: 315,744
   Точки: 2,653,257
   Съобщения: 154,067
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,772

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДОКРАЙ ИЗДЪРЖАХ

Аз си нямам планета с димящи вулкани,
нито мрънкаща роза със остри бодли.
Имам малко коняк, в тъжна чаша останал,
и чадър, ако някога в мен завали.

И чета пожълтели писма, или книги
със легенди, и стари народни поверия.
Ето, тук е "Орфей", а това са "Интриги"-те.
Пък ей-там е проклетата книга "Химерия".

В пепелника догаря последна цигара,
паяк шие пердето заспало от скука.
На вратата ми тропа побелялата старост.
Как разбрала е тя че заключен съм тука?

А навън има нощни простори чудесни,
и звезди милиардни блестят по небето.
Но на мен не ми трябват небесните песни,
щом звездичката моя съм скрил във сърцето.

И макар да си нямам планета и роза,
и конякът ми вече съвсем да е свършил,
аз заключих живота си в стих и във проза,
и докрай издържах, без душа да прекърша.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-03-07
прочитания: 60
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход