StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,466
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,533
   Точки: 2,643,366
   Съобщения: 152,025
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДОКРАЙ ИЗДЪРЖАХ

Аз си нямам планета с димящи вулкани,

нито мрънкаща роза със остри бодли.

Имам малко коняк, в тъжна чаша останал,

и чадър, ако някога в мен завали.

 

И чета пожълтели писма, или книги

със легенди, и стари народни поверия.

Ето, тук е "Орфей", а това е "Интриги".

Пък ей-там е проклетата книга "Химерия".

 

В пепелника догаря последна цигара.

Паяк шие пердето, заспало от скука.

На вратата ми тропа премръзнала старост.

Как разбрала е тя че заключен съм тука?

 

А навън има нощни простори чудесни,

светлини милиардни блестят по небето.

Но ненужни за мен са небесните песни,

щом си имам звездичка една във сърцето.


И макар да си нямам планета и роза,

и конякът ми вече съвсем да е свършил,

аз заключих живота си в стих и във проза,

и докрай издържах, без душа да прекърша.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-03-07
прочитания: 105
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход