Див жребец бях, помня,
в табун , в галоп препусках.
Въздух волен дишах само,
душата ми на ти бе с бога.

Див жребец бях, помня
а после ме плениха - роб.
Дресираха ме, биеха с камшик,
та волята ми да пречупят.

И ето ме елитен кон от сой,
с мазила най-скъпи, лъскав.
На арена циркова в галоп,
в кръг ме карат да препускам.

Див жребец бях, помня
а днес съм стар, износен.
Продадоха ме евтино, сто гроша,
ненужен, непотребен - суета.

13.01.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ