Да те откъсна ли люляк,
когато си напъпил грозд.
И света поглеждаш - дете
и да прекъсна твоя полет.

'''''''''''''''''''''''''''

Да те откъсна ли люляк,
когато си в зрялост - жар.
Ухаещ, прелъстяващ - чар
и да прекъсна твойта радост.

''''''''''''''''''''''''''''''''

Да те откъсна ли люляк,
когато прецъфтяваш.
И мъдрост сипеш -притча
и да отнема покоя твой.

''''''''''''''''''''''''''

Да те откъсна ли люляк
и мой да си за миг поне.
Да прекъсна живот, свят твой,
не бих могла, ОБИЧАМ ТЕ...

ДЖУЛИЯ БЕЛ