Като лъч - искра по тялото играя,
във вените ти диво циркулирам.
По пръстите в миг ритъма гадая
и в дълбините на душата ти се скривам.

Огънче в тунела на живота
с топлината си искриците ще нижа.
Дрехите ти в пламък ще изопна
и всеки студ в зародиш ще пронижа.

Днес в ризата ми светят сто слънца
на мъката стопили всеки грам.
За да сгрея с тях премръзнали сърца
и на всеки огнен дъх с любов да дам.

С всеки миг догаря младостта,
в житейските отломки, съм разбрала.
Ако едно сърце докосна с топлина
ще знам, че не напразно съм живяла...

28 дек. 2011 г.
гр. Ямбол