Раздадох се! За никого частица не остана,

сега съм само нерви и месо.

Объркана съм, нищо не помага,

а как ме мъчи тази тъмнина.

Самотна съм. С надежда взирам се в/ъв/ мрака.

Изтръпвам. Сенките ме дебнат - ето там.

Обгръщат ме, изстискват ме и чакат,

но няма нищо. Всичко съм раздала - даже своята душа.

Мълча и тихо хлипам в здрача,

а сенките си тръгват, с/ъс/ обида може би,

сега е тихо, няма даже камъни

и тъй е сиво, както никога преди.

Опипвам с плахост пустотата,

тя празна е, и тъй е сиво, че люти до болка,

раздала съм се, вече няма нищо

от мен за този свят и всичко ме отбягва с такт.

02.07.1992