Чувства нескрити,

за утре- не зная.

Дъждът от очите,

се слива с пороя.

Тихо е, думите

в мрака угасват.

Страхът от кавга

неизбежно нараства.

Сълзите се удрят,

съзират нощта,

шумът се усилва

към близка беда.

Болката в спомена

глухо шепти,

троха от обида

сърцето рани.

В самотата сълзите

се сливат с дъжда,

не виждат очите,

прав път през нощта.

Не само страхът

движи в теб сетивата,

но искат да бягат

по- далече краката...