StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,900
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,017
   Точки: 2,667,904
   Съобщения: 172,056
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Човешка пролет

Правилото грешно потъпкваш и ти е смешно.
В другите се взираш- и те са клетници горките.
Същността ти те приканва, иска честност.
С хора безчестия извършваш, сам останеш ли- боли те.

Уважението хорско оказва се ненужно,
щом сам си и не можеш да се заобичаш.
Щастие в сърцето няма, то е чуждо,
добротата и смирението, ако решил си да отричаш.

Пред себе си щом грешен си мразиш самотата,
сляпо се оглеждаш за сплотено обкръжение.
Дириш нервно упование в суетата на тълпата,
умът непотребен се оказва, като грозновато украшение.

Почитта към себе си бъркаме я с егоизъм.
За себе си ако го правиш, значи е проклет стремеж.
Чувство ярко буди се у мен и питам с алтруизъм:
Нямаш ли богатство във душата, как изобщо ще дадеш?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-04-30
прочитания: 101
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход