Човекът, който знаеше всичко за мене, си тръгна.
Вчера.
Валеше ли, не валеше ли - не помня...
И отнесе със себе си моите чувства,
мисли,
тайни,
две картини и една незавършена,
много обич и наивни надежди...
Тръгна си...
Всичко отнесе от мене,
защото се беше превърнал в смисъл;
беше смисъл, защото бе част от живота ми,
от самата ми същност;
бе част от мен, защото съдбата така пожела
/Съдба? По скоро аз/;
Пожелах, защото обичах. А защо обичах ли?
Обичах го, защото...

Облаците са красиви в самотата си -
бели, чисти и свободни.
Щяха ли да бъдат по-истински,
ако знаеха, че някой ги обича?
Но те са истински сами по себе си,
макар и толкова краткотрайни.

Тогава защо плачат?

28.05.2002г.