Когато червеят на отчаянието те гризе
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.

Навсякъде безсмислие без срок сред суета
с усмивката си сбръчкващо завинаги лицата,
създава ни реалностите, скрити във мъгла:
дори и “той” понякога открива “тя” в душата.

Вината властва като господарка на деня,
погубва жертвата, която лесно се прекланя,
подлъгва слабите с подарък – дяволска душа,
и времето за тях завинаги ще се повтаря.

Сезоните се сменят, кръговратът все е тук
и пак в напразни опити живота покорява,
самотният намерил стар, но сбъркан, път,
дори не пита трябва ли да продължава.

Не се търсете, никой в бъдещето няма,
ненужно съжаляваме за стари грешки,
родени сме със болка във сърце и рана
от много палени за наше здраве свещи.