Че съм дявол, то вече се разбра..
Но съм по-доброто
(дано да е така)
Метален блясък във окото
(другото закрито е с коса)...
Но сълзи ли виждам аз?
Глупости, това е сутрешна роса...
Обещавам ти… до сетния (Т)и час...
Довери ми се сега!

И след всичкото това...
ти се довери...
И злоба ярко изкова
груби... твоите черти..

И ножът... игра на светлината,
във плещите ти тъй дълбоко аз забих...
(о, не, това ти е лъжата!)
До дръжката... обсипана със злато!
Стенание и шепот... тих!

Но, спомни си, моля -
ТИ СЕ ДОВЕРИ!
Това си беше твоя воля...
И сбърка, да, така е...
И казах ти тогава “Спри”
Не е така ли?
(дяволска лъжа)
А сега за теб тъжа...
(поредната една!)

Изгаснал е във тебе онзи пламък...
Очите губят сили...
Сърцето ти, веч превърнало се в... (камък!?)
До скоро, дяволе... До скоро, мили!