Часовникът безмилостно тик-така.
Отмерва часове, дни и години.
Не цифри светят върху циферблата,
събития отмерва - най-значими.

Часът на раждане е включил механизма
и старт е дал на драмата- живот.
Пречупва всяко сбъдване през призма
и вписва ... Поражение... Възход...

Щастливо детство, звън на детски смях,
любови, загуби, предателства, успехи...
Поглеждам времето отмерено чрез тях
и правя преоценка на живота.

Без време губих твърде скъпи хора.
Но изцеление намерих в любовта.
Постигнах свои малки върхове в живота.
И радост носеха ми моите деца...

Безмилостно часовникът тик-така.
Кога ли механизма му ще спре?
Ще смогна ли да впиша в циферблата
мечтаното - несбъднато до днес?!