В очите молещи страха да видиш
и да погледнеш с устрем и внимание.
Отронилите се сълзи да вдигнеш
и в спомени да ги изваеш със старание.

Да следваш силния в добри дела
и да повеждаш слабите напред,
да градиш от истината здрави стъпала,
за да не паднат другите след теб.

Да отстояваш всичко що наричаш право
и да не падаш леко пред царе дори.
Пази морала, дръж го здраво
и високо вдигнат като знаме го носи.

Но да преглъщаш гордостта си не забравяй,
защото да сгрешиш е все тъй земно;
честта и правото на друг отдавай
и си тръгни с урок – богатство още по-безценно.

Да опрощаваш чуждата вина
и да се ползваш от властта, която нямаш,
но така да излекуваш болните крила
и често на виновник втори шанс да даваш.

Да обичаш, сетне, значи да си жив!
Да можеш цял да съществуваш само за един,
но красотата в всяко нещо да те прави по-щастлив!
В тоя малък свят обичай и голям човек бъди!