Един човек пътувал през тълпата,
в ръката си държал фенер
поглеждал хората в лицата
и продължавал пътя си напред.
В тълпата от забързаните хора,
една жена до него се поспря,
видя в очите му умора
и надежда в мислите прозря.
- Защо с фенера си пътуваш,
кого ти търсиш в таз тълпа?
Не виждаш ли, тук пълно е със хора
никого ли ти не разпозна?
-Пътувах дълго аз по пътищата прашни
видял съм хиляди лица,
и маслото във фенера изгоря
но надеждата във мен е още жива,
само тя във дългия ми път оцеля
а пътя ми... не беше никак лек,
но аз не търся хора
аз търся някой, но той да е Човек.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me