Стопи се восъкът на моите крила

и като Икар пропаднах във морето.

Фитилът прегоря в кандилото ми.

Не бях готова да летя в небето.

Изплувах трудно, но достигнах суша.

Опитах сладко и горчиво вино.

Но този път инстинкта си послушах.

И знам, че сол ми е необходима.

Полека свиквам с източния вятър.

Вървя със бавни стъпки все нататък.

С любов разбулвам тайнства непознати.-

Със тях не съм самичка в самотата.

Изгарям днес осилите в жарава

и все по-малко прелестта ме мъчи.

Пътеката нагоре се стеснява...

Но аз преследвам бягащия лъч.

Радостина Драгоева