В окото на циклона
покоят е измамен.
Стени от страст
и страх
край тебе се гневят.
Издигнати мътилки,
в руини от заблуди,
до атоми
и молекули
разпадат се в нощта.
И корабът се носи
въртян, но неподвластен -
кормчия стар
и маг
на палуба стои.
В ръцете овладяни
вихрите се губят.
След изгрева
на воля властна -
огледало в тихите води.