StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,132
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,619
   Точки: 2,662,485
   Съобщения: 155,751
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Бос в жаравата

Какво се чудиш?!
Вън е хладно.
Нищо, че е юни.
Събирай всички пречки и
подглаждай огъня -
отдавна грее, но не топли.
Хвърли във него всички междуосия,
и всички буци, със които
искаше да ме замериш.
Свали парцалите –
та те са минало, което
трябваше да изгориш отдавна.
Сега са повод да подглаждаш
всички мигове,
и всички разстояния.
И всяка суета, и всяка вяра
в теб, и мен, ... до после.
Подухва вятър,
ще разпали въпросите,
и трудните ти спомени.
И всичките кутии със съмнения,
които тъй грижливо къташ
във килера, край огнището.
И прашните илюзии,
че се обичаш – нали си чувал -
самовлюбени са само птиците.
А ти не си от тях.
Крила не ти останаха
след предните пожари...
Не се отплесвай!
Хайде, почисти край себе си –
какво си се затрупал
със боклуци?!
Дори и коша за пране
е пълен със парцали?!
Мухъл...
Я виж – ей там във ъгъла
виси едно очакване за... обич.
Отдавна е покрито в прах –
и ще гори, навярно като факла.
Свали го – толкова е лесно,
а после ще варосаш –
в снежно–бяло всички паяци,
и паяжините – преди да се скъсали -
за да личат във тъмното.
И всички лавици -
да наредиш по тях
отпосле празните си мисли.
Разкъсай дързостта –
на две, на три.
Май нея я забрави?
И тя гори – като че масло в огън.
Останаха ли други глупости?!
О, да! Виж там –
под масата лежи убита
вярната ти котка.
От жегата е само кожа – кости.
Не се чуди...
Не я мисли, отдавна е
забравила да диша вместо тебе.
Изхвърляй я! Огледай се за още.
И розите...
Заради кръвта по тях, бодлите.
И всички празни опаковки
от недомлъвки и терзания,
и... още.
Навярно толкова неща
да изгориш, не ще се сетиш.
Но аз ще проверя след тебе,
мимоходом,
и ще хвърлям напосоки...
Да гори!
Нима изпитваш страх от огън?!
Или изпитваш страх от покриви?
Опитай – толкова е лесно
да свалиш чорапите,
и да походиш
бос върху жаравата.
Но изгоря иконата,
която трябваше да носиш
във ръцете си,
за да те пази...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-06-28
прочитания: 292
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход