Когато пак попита ме
мене мракът
дали от него ме боли,
ще замълча, ще отговоря
кратко:"мен от всичко ме боли".
Аз искам поздрав,
аз искам светло утро.
Аз искам теб и утрото във теб.
Не искам нищо друго. Нищо.
А само тишината между мен и теб.
Снегът се сипе и покрива всичко.
И всичко сиво става пак красиво.
Но за миг, един - единствен миг.
Загубиш ли го-край.
Запазиш ли го и влезеш в него,
в тебе той винаги ще цъфти.
Безкрай.
Безкрайното ми липсва, но как ми
доскучават тези мисли.