Мразя всеки стар рефрен.

Болка стара се заражда.

Жадувам полет всеки ден

в миг от щастие изграждан.

Прося думи от сърце,

добра реколта сред нивята.

А не поредна скръбна вест,

щом прогледна - бич посята.

Търся отговор в мига

от детството - заключен спомен.

Пазя мигове безчет

от сълзите в ден дъждовен.

Жлъчна песен с грозен смях,

трепка в чуждата представа.

От подигравки всеки път

усмивка на парчета става.

А в душата вик ехти,

заключил всяка стара рана.

Животът грешките брои,

с усмивка грозна, нежелана.

Тези сълзи са картини

с думи- вик от дълбини.

Душата ми крещи и моли

за миг покой в онези дни.

И днес извръщам аз глава,

към всяка пропаст и тревога.

Как молех вечер да умра,

а сутрин почваше отново.

Жадувах капка от любов,

стон пожалил свойто жило,

но  срещах пак обиди сто

ранили песента със сила.